Не ще ме върнат никъде
стрелките на гаровия площад.
Ще търся образа ти някъде
сред равнините,
или на случайна спирка.
Сред стадата или вълците,
които вият към луната,
за да спасят Вселената.
Може би това
е мойта участ.
Да си спомням все неща,
които съществуват някъде,
но за мен не са достойни.
Както и аз самият
никога за тях
не ще успея
да измоля
прошката им.