Агоп Агопов, великият учител на поколения рибари от Варна си отиде от този свят. След години борба с рака и вечен оптимизъм за живота си, той вече не е между нас.

Агопа вече няма да стои пред легендарната си кръчма, в която Зуека издирваше арменска дроб-сърма. И да ти казва, ако те види с ново гадже: „Прати ми я тази! Прати ми я ве, да видя дали не иска да ти вземе апартамента. Прати ми я да я набия…“

Агопа по цвета на морската вода познаваше дали има кефал, или не. Веднъж той стои на Морска гара и гледа морето, за види има ли риба. Агопе, казвам му, имам гадже арменка. Той поглежда с най-огромното подозрение на света. И пак гледа водата. Това прави ли, пита Агопа. А това? Отговорите са тягостни и утвърдителни. Агопа гледа, гледа водата и изведнъж отронва: Арменка, ко искаш…

Не ги отваряй!  Това бе първото и основно правило на Агопа към учениците му. Но никога не лъжеше за рибата, макар че често пращаше някой и друг аджемия за зелен хайвер. Агопа ще остане завинаги риболовният Конфуций на Варна. „Ако мине риба, ще вземеш“, „Рибата е на кой“, „Много риба има, но не яде“. Това са само част от неумолимите закони на легендарния кефалоловец.

Агопа премина блестяща кариера от сервитьор до управител на Казиното и собственик на първия частен ресторант заедно с Кебито още преди 10-ти ноември.  Веднага след промените отскочи до Истанбул и си купи модерна така за промишлен риболов. Накрая се оттегли в малкия полусутерен до Арменската църква и работеше като барман и сервитьор през последните години.