Талантливата млада варненска художничка Петра Димитрова подреди поредна самостоятелна изложба. В цветния си свят авторката сякаш дълбае в собствените ни страхове. И изважда на показ това, което тайно ни тревожи, но което прикриваме всеки божи ден в ежедневието си.
Става дума за откликите в представат ни за самите нас и реалнияг свят, кото ни окръжава. Петра сякаш вади страховете ни, облича ги в многопластови внушения и се опитва да ни завърне по пътя в ежедневието. За това се е насочила към внушевията на материалния свят около нас, който ни затрупва със собствените ни боклуци.
Но ето какво казва сама младата авторка:
„Чрез произведенията си много често изразявам
една своеобразна форма на протест срещу това, което се
случва със самосъзнанието на хората в 21 век и
незаинтересоваността им към все по-нарастващата деградация на
духовните ценности. Реших да избера боклука като сюжет за
своите творби, понеже сметнах, че ще е най-удачен израз на
консуматорската нагласа сред обществото, и че ще предаде най-
добре усещането за разпадане и хаос. Егоизмът, отказът от
съпричастност и поемане на отговорност, издигането в култ на
материалното, са нещата, които бавно, но сигурно ни водят към
самоунищожение. Вълнуват ме апокалиптични сюжети със силни контрастни цветове, създаващи чувство за напрежение у зрителя и сякаш създаващи друга реалност“
Платната на Димитрова все пак носят своя философски оптимизъм. Нейната цветова многопластовост като че ли ви помага да се самоизмъкнем от собствените си страхове. И от примитизирането на собственото ни битие.