Всъщност за никой истински варненец това не е новина. Че Варненско-Белославското езеро е замърсено на места 10 пъти над стандартните норми. Това показва мащабно изследване на варненски учени. Във фокуса на изследванията бе химическият състав на тинята в езерото, какъвто не е правен през последните 20 години.
Каква риба обаче от езерото ядем, не знае никой. „Светска Варна“ предлага видовете, които се предлагат на борсата и които трябва да избягваме.
На първо място е морският кефал, който зимува край топлата вода на ТЕЦ-а. Зимата тази риба се нарежда по дъното като в консерва и бракониерите я тралят с двойни куки. Пълнят чували, които се появяват на Рибната борса и това е най-евтината риба. Почти всичкият гюмюш, известен и като атерина, се лови в замърсената вода на езерото. Той е култов вид за староверците от Казашко, които при откриването на риболовния сезон хващат първата риба и я изяждат жива.
Особено опасна е историята с хамсията. Огромни пасажи от тази вкусна риба зимуват в топлата вода край ТЕЦ-а и се ловят с мрежи. В началото на май, когато хамсията почва да кълве на Морска гара се появяват и големи количества промишлен улов, който се предлага евтино на борсата.
Писията, която е деликатес почти колкото калкана, се лови точно в най-замърсената част – Режището на стари кораби и Стария канал, където тя си хвърля хайвера от столетия.
За това опитните варненски рибари ядат кефал и писия само от места като Черноморец, Златни пясъци, Ной, Бяла или Дуранкулак.