НАТО ни накара да се гордеем тези дни с членството си в него. Ген.-секретарят му Столтенберг се скара на Китай и на външния му министър Ван И, че заявил: Смъртта на Навални е вътрешен проблем на Русия. Или нещо такова.
Това ми напомни за социализъма. Когато китайците нападнаха Виетнам, казаха на нас, комсомолците, да се бунтуваме. И ние така се разгневихме в една хижа под Мадарския конник, че изпихме невероятно много домашна ракия от околните на Каспичан села. В резултат – китайците тогава се кротнаха и не завладяха виетнамците. Тоест, оставиха ги да си изядат спокойно кучетата.
Сега историята се повтаря. Но няма нужда да ни спускат гняв отгоре, за да предизвикат собствения ни гняв. Сега с часове по телевизиите ни обясняват как Путин еднолично удушил, застрелял или посякал Навални. Някои дори влязоха в душата на руския диктатор и уловиха как той се страхува дори от сянката на починалия опозиционер.
Истината май е по-друга. Въпреки че ни предизвикват към нов гняв срещу Путин, не може да се отрече некадърността. На собственото му КГБ, ФСБ или не знам кво. Да оставиш някое разузнаване да убие Навални в толкова строго охраняван затвор от някоя запдна спецслужба е типичен руски кретенизъм. За това Путин наистина е виновен.