Като пръднали зайци в люцерна се оказаха премиерът Денков и военният министър Тагарев в последните часове. Особено втория, който заради нисшия си ранг бе оставен самотен пред стъпалата на Версай в Париж.
Двамата ни политици се хванаха на авджийския номер на френския президент Макрон и бяха две гръмнати мюрета – патици, които привличат други, диви патици, за отстрел. Първо Денков се изцепи в Киев за двустранен договор с Украйна, който уж предвижда, а уж – не, вкарването на български войници под командването на Киев.
Тагарев пък бе сюрпризиран от бързата реакция на САЩ и НАТО, които опровергаха Макрон, че ще пращат армия в Украйна.
Двата заека бързо бяха заловени от Бойко Борисов, който им поиска оставките. Спокойно, обаче. Денков и Тагарев бяха жертвани не напразно. Макрон не случайно пробва почвата с идеята за войски на ЕС за Киев. Тактиката е същата. То ще има самолети, то няма да има. Ще има далекобойни ракети, няма да има. А се доставя на Зеленски всичко с течение на времето.
Ясно е, че без натовски окупационен корпус няма да мине.
Защо обаче трябваше двама достолепни български евроатлантици като Денков и Тагарев да бъдат затрити като политици за часове?